СОХБЕТ……………………………………….ФОРМИРАНЕ НА МУСХАФА

Джебраил “алейхисселям” е идвал всяка година по един път, за да рецитира частта от Корана, която е бил разкрита до онзи момент, в съответствие с неговата подредба в Левх-ил-махфуз. Пейгамберът ни “салляллаху алейхи ве селлем” го е слушал и повтарял. В годината, в която Пейгамберът ни е щял да удостои с присъствието си отвъдното, Джебраил “алейхисселям” е дошъл два пъти и съвместно прочели целия Коран. Мухаммед “алейхисселям” и повечето му сподвижници са го знаели наизуст. Някои от сподвижниците били наизустили определени части от него, докато другите части са ги били записали. В годината на смъртта на Мухаммед “алейхисселям”, Ебу Бекр “радияллаху анх”, който е бил негов халиф, събрал онези сподвижници, които знаели Корана наизуст, и всички материали, на които били записани отделните му части, и учредил комисия със задача да напише целия Коран-и керим на хартия. В резултат от това се е оформила книгата, наречена “Мусхаф” или “Мъсхаф”. Всички 33 000 сподвижници “радияллаху теаля анхум еджма’ин” единодушно решили, че всяка буква на Мусхафа е на точното ѝ място. Тогава обаче свещените сури още не били разделени една от друга. Това е направил Осма̄н “радияллаху анх”, третият халиф, през 25-а година по Хиджра и ги е подредил. Заповядал е да препишат този мусхаф шест пъти и изпратил по едно копие в Бахрейн, Дамаск, Египет, Куфа, Йемен, Мекка и Медина. Мусхафите по цял свят са възпроизведени от тези седем копия. Между тях няма и една точка разлика.

Коран-и керим съдържа 114 сури и 6236 айета. Макар че в някои източници броят на айетите да е различен от този, това се дължи на факта, че понякога едно дълго знамение се приема за няколко кратки или няколко кратки се разглеждат като едно дълго, или Бесмелето – преди свещените сури – се приема за отделен айет.