МЕНКЪБЕ………………………………ДУАТА НА АДЕМ АЛЕЙХИССЕЛЯМ

Ислямските учени винаги са търсели благословията и милостта на Аллаху теаля чрез посредничеството на Расулюллах. Бащата на човечеството, Адем “алейхисселям”, когато е бил свален на земята, рекъл: “Я, Рабби! Прости ми в името на Мухаммед “алейхисселям”!” Аллаху теаля е приел молитвата му и попитал: “Откъде знаеш за Моя възлюбен Пейгамбер? Аз още не го създадох!” Адем “алейхисселям” е казал: “Когато Ти ме сътвори, аз повдигнах глава нагоре и видях, че на ръба на Арша на Аллах пише “Ля иляхе илляллах, Мухаммедун расулюллах”. Разбрах, че Мухаммед “алейхисселям” е най-висшестоящото сред всички създания. Не би написал името му до Твоето ако не беше го заобичал повече от всички други.” Аллаху теаля е отвърнал: “О, Адем, ти изрече истината! Аз много обичам Мухаммед “алейхисселям”. Аз не съм създал никой по-възлюбен от Него. Ако не бях пожелал да го създам, нямаше да създам и теб. Когато ти се помоли за прошка в негово име, Аз приех молитвата ти и те простих.”

СОХБЕТ………………………………………..…………ОЧЕВИДНА ИСТИНА

Имам Али “радияллаху анх” е казал: “Мюсюлманите – за разлика от неверниците без писание – вярват в задгробния свят. Ако предположим, че съживяването не се случи, няма да загубят нито едните, нито другите. Но ако се случи, (мюсюлманите пак няма да загубят, но) неверниците ще горят за вечни времена.” Ислямските учени са доказали правотата на своите думи (чрез разума, знанието и науката) и отвърнали на атаките на безверниците. Ако мюсюлманите не бяха се аргументирали, нима щеше да е възможно отричането на Съдния ден? Ако извечното мъчение беше само някаква вероятност, чий разум щеше да го пренебрегне? То обаче не е някаква вероятността (и предположение), а очевидна истина, чието отричане е проява на безумие.