РАЗКАЗ……………………………………………………ИМА И ПО-ЛОШО (2)

(Продължава от вчера…)

Шейхът научи за положението му и отиде да го посети. Преди да го попита как си, Мехмет се заоплаква:

- Какво е това, което ми се случи? Първо ме изгониха от работа после от къщи, а сега..."

Шейхът го прекъсна:

- Има и от лошото по-лошо.

Той не издържа:

- Учителю, май не можах да обясня... Без никаква вина ме заклеймиха като крадец. Освен това съм на едно място с тези разбойници..."

Шейхът напусна полицейския участък, без да му обърне внимание. Същата нощ между заподозрените в ареста избухна страшен побой. С шамари и юмруци се нахвърлиха един в друг. Мехмет приклекна настрани и наблюдава онези, които се бият. Междувременно полицаите прекъснаха ръкопашния бой. Причината за сбиването се изясняваше. Виждайки, че сбиването е станало след пристигането на Мехмет, полицаите го обвиниха, че е започнал сбиването и го отведоха в единична килия, като го ритаха и шамаросваха.

Мехмет, който прекара тази нощ в килията, започна да плаче, когато на сутринта видя шейха. Разказа за премеждията, през които е минал. Но шейхът повтори същото:

- Има и от лошото по-лошо, бъди търпелив с положението си.

Мехмет дори забрави да плаче от изненада:

- Търпение? Ако търпението беше камък, щеше да се пропука.

Шейхът се засмя. Дори да се пръснеше от яд, Мехмет нищо не можеше да каже.

Когато шейхът си тръгна, той предизвика безпорядък. Вика, рита вратата на килията, като обиждаше полицая, който дойде заради силната врява. Получи жесток побой. Нещо повече, сложиха болен затворник - огнепоклонник до него, казвайки: „Този трябва да се е уморил да бъде сам.“ (Следва продължение…)