МЕНКЪБЕ........................ЯБЪЛКАТА И БАЩАТА НА ИМАМ-И АЗАМ (1)

В произведението на Шемседдин-и Сиваси „Менаких-и Имам-и азам“ пише:

„Бащата на имам-и азам, Сабит (рахматуллахи алейх) от ранна възраст имаше красив морал, притежаваше таква и вера. Лицето му беше много ярко и притежаваше зюхд (аскетизъм), праведност и знание.

Един ден извършваше абдест край една рекичка. Видя ябълка във водата. След абдеста взе тази ябълка, която щеше да изгние във водата, и я изяде. Но видя кръв в слюнката си. Тъй като никога преди не беше виждал такова състояние, той предположи, че кръвта в слюнката идва от тази ябълка. Съжаляваше, че я изяде. Тръгна покрай потока, за да намери собственика на ябълката и да поиска халял (прошка). Накрая видя овощна градина с плодове, които приличаха на ябълка, която изяде. Той попита за собственика. Казаха му, че този човек е много щедър и доброжелателен и че дори да обере всички ябълки на дървото и да ги отнесе, той няма да каже нищо, а какво значение ще има една ябълка. Въпреки това той намери собственика на ябълката, обяснил му нещата, помолил го или да си вземе парите, или да му даде халал (прошка).

Виждайки това състояние на младежа, собственика на градината, за да разбере наистина ли притежава вера и таква, той попита:

- Какво ще дадеш за моята ябълка, която си изял?

- Ще дам злато и сребро каквото имам.

- Не желая злато и сребро, но ако не искаш да бъда ищец в Съдния ден, имам предложение, трябва да го приемеш.

- Какво е предложението ти?

- Ако приемеш ще ти кажа...

- Мога да го направя, ако е в съответствие с исляма.

- Имам сляпа, глуха, няма и недъгава дъщеря, ако се съгласиш да се ожениш за нея, мога да ти дам халял (прошка) за ябълката.(Следва продължение…)