МЕНКЪБЕ………………ДА СЕ ВЪРШИ ГОЛЯМ ГРЯХ НЕ Е НЕВЕРИЕ (1)

Имам Ебу Юсуф (рахметуллахи алейх) разказва:

“Във времето на хазрети Ебу Ханифе имаше много последователи на хариджитската секта. Последователите на тази заблудена група [подобно на уахабитите днес]  казваха: “Човек, който върши голям грях, напуска исляма и става кяфир.” Имам Ебу Ханифе категорично отричаше тези думи, всяващи разединение в исляма. Той разясняваше, че човек, чрез извършване на голям грях, не напуска вярата, а става грешник, заслужаващ мъчения в отвъдното; че такава е вярата на ехли суннет вел джемаат, и информираше хората да бъдат нащрек, за да не се влияят от изказванията на хариджиите.

Когато хариджиите разбраха, че хазрети имамът обяснява на хората за еретичността на техния мезхеб, започнаха да врят и кипят от яд. Четиридесетима измежду тези разбойници си предначертаха следния план: “Ще отидем при Ебу Ханифе да поговорим с него. Ако се съгласи с нашите твърдения, би било добре за него. Ако ли не, ще му отделим главата от тялото.”

Ние седяхме и слушахме възраждащите сърцата слова на хазрети имама, когато вътре нахлуха без разрешение една дузина еретици със саби на рамене и намерение да убият хазрети имама. Казаха му следното:

- Имаме два въпроса към теб, отговори ни! Ако отговориш по начина, който ни допада, ще се спасиш. Но ако отговориш неправилно, няма да можеш да избягаш и ще те убием.

Хазрети имамът, без да обръща внимание на техните заплахи, каза:

- Със съвест ли ще разговаряме или с упорство и инат?

- Във всяко действие следва да се прояви съвестно отношение и истинните думи трябва да размекнат сърцата.

- Тогава приберете вашите саби, защото не съответстват на вашия отговор. (Следва продължение…)