СОХБЕТ……………………………………МУХАММЕД АЛЕЙХИССЕЛЯМ (3)

Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) бе усмихнат и приветлив. Когато се усмихваше се виждаха благословените му зъби. Плачеше тихо. Не се смееше на глас и не плачеше на висок глас. Но когато се натъжаваше, от благословените му очи се стичаха сълзи, чуваше се шум от благословените му гърди. Когато се замисляше за греховете на общността си, плачеше от страх от Всевишния Аллах, плачеше, когато чуеше да се чете Свещения Коран, а понякога плачеше и при изпълнение на намаз.

От цялото му тяло се разнасяше аромат, по-благоуханен от мускус. Благословеното му тяло бе меко, но силно. Енес бин Малик (радияллаху анх) разказва: „Десет години служих при Расулюллах. Благословените му ръце бяха по-меки от коприна. От благословеното му тяло се разнасяше аромат, по-приятен от аромата на мускус и цвете.“

Пейгамберът ни (салляллаху алейхи ве селлем) се движеше бързо, гледайки пред себе си. Когато минеше отнякъде, по неговия аромат се разбираше, че е минал той. Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) не бе много висок, но не бе и нисък. Когато висок човек застанеше до него, любимият ни Пейгамбер изглеждаше по-висок. Когато седеше, благословените му рамене се оказваха по-високи от раменете на седящите. Благословената му коса и брада не бяха много къдрави, нито много прави, бяха вълнисти по рождение. Не боядисваше косата и брадата си. Когато почина белите косми на главата и брадата му бяха по-малко от двадесет. Благословените си мустаци подстригваше. Те бяха дълги, колкото веждите му.

Любимият ни Пейгамбер бе арабин, т.е. цветът на лицето му бе бял и леко червеникав, бе много красив, впечатляващ и излъчващ сияние. Ако някой каже, че е бил чернокож, става кяфир (враг на Аллаху теаля). Речниковото значение на думата „араб“ е „хубав, красив. Пророкът ни (салляллаху алейхи ве селлем), затова че е роден на Арабския полуостров, се нарича арабин. Той е от потеклото на Ибрахим (алейхисселям).