СОХБЕТ..........................................НАСТАВЛЕНИЯ ОТ ИМАМ ГАЗАЛИ (4)

С други думи, онези, които работят за земно, с възнамерение да помагат на своята религия и ибадети, печелят севаб. А онези, който работят само, за да трупат земно, остават лишени от севаба. Такива хора, дори по време на намаз в джамията, мислят за своите сметки в магазина, и мислите на такива хора са пръснати (неподредени).

 (5) Човек не бива да набляга много на земни дела. Не бива да ходи на работа без да е откланял сутрешен намаз и без да е научил нещо ново, прочитайки по няколко страници. Трябва да превърне това в свой навик. След като спечели земно – необходимо за неговата издръжка – трябва да се насочи към печелене на ахирет, защото отвъдният е безкраен и за него са нужни повече неща, а неговата търговия (на въпросния човек) за отвъдно е на път да фалира. Учителят на имам а’зам Ебу Ханифе (рахметуллахи алейх), Хаммад, се е занимавал с търговия на забрадки. След изкарани две хаббета на ден, събирал своята стока и напускал пазара. Някои големци са отивали на своя магазин само два пъти през седмицата, а други отивали през всеки дни, с изключение на петъците, но се връщали преди обеден намаз. Някои други търгували до икиндия. Всички те, след като изкарат необходимото за издръжка средства, отивали на джамия и се занимавали с ибадети и наука до настъпване на нощта.

(6) Следва да се отбягват съмнителните неща. Човек, който се доближава до харама, и без това става фасък (грешник). Не бива да се прави онова съмнително дело, което всява безпокойство в сърцето. Не бива да се търгува с хора, които угнетяват, мамят, продават с клетви или продават неща, които ислямската религия забранява. На угнетителите и грешниците не бива да се дава на вересия, защото ако умрат без да са платили, ще се изпита тъга по тяхната смърт, а да се тъгува за угнетител е непозволено, както и да се помага на такива хора. С други думи, не бива да се влиза във взаимоотношения с всеки човек, а да се търсят и намират правилни хора.