ПРИЗНАКЪТ ЗА ЧИСТО СЪРЦЕ

Шестте условия на вярата са: вяра в съществуването, единството и качествата на Аллаху теаля; вяра в меляикетата; вяра в пейгамберите; вяра в книгите; вяра в това, което ще се случи на ахирета; вяра в каза и кадер (съдбата и предопределението).

   Казано най-общо, тялото и сърцето трябва да спазват повелите и забраните в ислямската религия, а сърцето да бъде будно (да не забравя Аллаху теаля). На хората с небрежни, нехайни сърца [т.е. такива, които не споменават и размислят за величието на Аллаху теаля, за дженнетските блага и за яростта на джехеннемския огън] е трудно да се подчиняват тялом на исляма. Задължението на учените в науката фъкх е да съобщават фетви. Улесняването на хората в спазването на тези фетви е дело на евлиите. За да може тялото да се подчинява с радост и леснина на исляма, сърцето трябва да бъде чисто. Но онзи, който отдава значение само на чистотата на сърцето, на подобряването на нравствеността, а не отдава значение на изпълняването на поклоненията чрез тяло, става мулхид. Неговите необичайни успехи, като даване на информация за неизвестното (гадаене) и изцеряване на болни чрез молитви, които всъщност се получават чрез полиране на нефса, се наричат истидраджи. Това повлича тях и техните последователи в Джехеннема. Признакът за чисто сърце и послушен нефс е усещането на радост и лекота в изпълнението на телесните задължения на исляма. Онези, които не са адаптирали своите тела и сетива според изискванията на исляма, дори да заявяват, че техните сърца са чисти и че всъщност именно това е важното, ще са изрекли празни, безполезни слова. С тези думи те заблуждават себе си и околните.