ДЕЛАТА НЕ СА ЧАСТ ОТ ВЯРАТА (1)

В четиридесет и третия стих на известната касида “Емали” се казва: “Изпълняването на фарзовите ибадети не е част от вярата.” Имам а’зам Ебу Ханифе е казал, че делата не са част от вярата. Иман означава да се вярва. Човек не може да вярва малко или много (той или вярва, или не). Ако ибадетите бяха равносилни на вярата, тогава тя щеше да намалява или нараства. Вярата няма да бъде приета, след като (на последния дъх) завесата се повдигне от очите и се видят мъченията (в отвъдното). Вярата на тези, които умират мюсюлмани, е само в сърцето. В този момент не може да се извърши поклонение. Ето, това е наречено “иман” в свещения айет. В много от знаменията (на Коран-и керим) е заповядано на вярващите да вършат поклонения. Оттук става ясно, че делата са отделни от вярата. Освен това, в Коран-и керим се казва: “Вярващите и вършещите праведни дела.”, това показва, че делата са различни от вярата. Свещеният айет със смисъл “Тези, които вършат праведни дела, бивайки мюсюлмани” ясно разкрива, че делата са отделни от вярата. Защото условието трябва да бъде нещо различно от онова, което зависи от условието. Единодушно е оповестено, че онзи, който умре, веднага след като стане мюсюлманин, без да е имал време да извърши каквито и да било ибадети, ще е умрял като мюсюлманин. В благословеният хадис с Джибрил е заявено, че иманът се състои само от вяра.