ДЕЛАТА НЕ СА ЧАСТ ОТ ВЯРАТА (2)

   Имам а’зам Ебу Ханифе “рахметуллахи алейх” е предоставил нужната информация като  отговор  за уахабитите. Казал  е, че  под  “увеличаване  на вярата” се има предвид продължителността, трайността на вярата. Имам Малик “рахиме-хуллаху теаля” е казал същото.

   Да се увеличи вярата означава да нарастнат нещата, в които трябва да се вярва. Например, Есхаб-и кирам първоначално са вярвали в малко неща. После, пристигайки нови заповеди, тяхната вяра е нараснала.

   Увеличаването на вярата се изразява в укрепване на сиянието на вярата в сърцето. Този блясък се увеличава чрез извършване на ибадети  и намалява чрез греховете. Подробна информация може да се намери в книгите “Шерх-и Мевакъф” и “Джевхерет-ут-тевхид”.

   “Един от сподвижниците не се е отказал да пие вино. Той е бил наказан с хад (биене). Когато няколко сахабии са го прокълнали, Расулюллах е рекъл: “Не го проклинайте, защото той обича Аллах и Неговия Пророк!” Уахабитите (несъзнателно) също потвърждават, че онзи, който извършва грехове, не става кяфир (защото ако пиенето на вино изкарваше от религията, както уахабитите твърдят, въпросният човек нямаше да бъде сподвижник). Този хадис-и шериф опровергава словата на уахабитите, че мюсюлманите, които извършват големи грехове и не изпълняват фарзовете, стават кяфири. Също  така  доказва, че  благословеният  хадис  “Онзи, който има вяра, не върши прелюбодеяние и кражба”, не се отнася за самата вяра, а за нейната сила.