Untitled Document

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА В ИСЛЯМА

Едилле-и шерриййе (доказателствата в исляма) са четири: Коран-и керим, Суннет, Иджма-и уммет и Къяс-и муджтехид. Ислямските учени са взели знанията за исляма от тези четири източника. Коран-и керим е словото на Аллаху азим-уш-шан. Суннетът е съставен от думите, делата и нещата, на които Расулюллах “салляллаху алейхи ве  селлем” е учил    сподвижниците  си. Иджма-и уммет е единодушието по дадена тема на учените муджтехиди, живели в един и същи век, например единодушието на Есхаб-и кирам “радияллаху теаля анхум” или на четирите мезхеба. Къяс е оприличаване, съпоставяне на едно нещо с друго от страна на муджтехидите.

Мезхеб в речниковия смисъл на думата означава път. Ние имаме два пътя. Единият е в вярата, а другият е в делата.

По отношение на вярата нашият имам, пътеводител е Ебу Мансур Матуриди “рахиме хуллаху теаля”. Неговият път се нарича ехли суннет. По отношение на делата нашият пътеводител е имам а’зам (великият имам) Ебу Ханифе “рахиме хуллаху теаля”. Неговият път се нарича ханефитски мезхеб.

Името на Ебу Мансур Матуриди е било Мухаммед, името на неговият баща също е било Мухаммед, името на неговият дядо също е било Мухаммед, а името на неговият учител е било Ебу Насри Ияд “рахиме хумуллаху теаля”. Ебу Наср Ияд е бил ученик на Ебу Бекр Джурджани. Той пък е бил ученик на Ебу Сюлейман Джурджани, а неговите учители пък са бил Ебу Юсуф и имам Мухаммед Шейбани. А учителят на последните двама е бил имам а’зам Ебу Ханифе “рахиме хумуллаху теаля”. Както се вижда от изложеното, водачът в мезхебите по отношение на вяра и дела е все имам а’зам Ебу Ханифе “рахиме хулла-ху теаля”.

  Учителят на имам а’зам Ебу Ханифе е бил Хаммад бин Сюлейман. Негов учител е бил Ибрахим Неха`и. А неговият учител пък е  бил  Алкама  бин Кайс, чийто  учител е бил Абдуллах ибни Мес’уд “рахиме хумуллаху теаля”. Абдуллах ибни Мес’уд “радияллаху анх” получил  тези  знания  от Расулюллах  “салляллаху алейхи ве селлем”. Расулюллах “сал-ляллаху алейхи ве селлем” ги получил от Джебраил “алейхисселям”, а той – от Аллаху субханеху ве теаля.