МУХАММЕД (АЛЕЙХИССЕЛЯМ) (1)

   Мухаммед (алейхисселям) е Любимият на Аллаху теаля. Той е най- високопоставеният,  най-красивият  и  най-честитият  сред  всички  хора  и създания във всяко едно отношение. Той е похваленият от Аллаху теаля последен и най-високопоставен пейгамбер (пророк), избран като пратеник за всички хора и джинове. Изпратен е като милост за световете и всичко е създадено в негово име. Благословеното му име Мухаммед (алейхисселям) означава  “премного  възхваляваният;  отново  и  отново  възхваляваният.” Ахмед, Махмуд и Мустафа са част от другите му благословени имена. Баща му се казваше Абдуллах. Мухаммед (алейхисселя м) се роди 53 години преди Преселението, на 12-ти рабиу’л-еввел, понеделник вечерта, когато наближаваше сутринта. Това се случи в град Мекка. Според историците тази дата съответства на 20 април 571 година (по Григорианския календар). Няколко месеца преди неговото рождение почина баща му Абдуллах, а когато бе на 6 години почина и майка му Амине. Поради тази причина той бе наречен “Дурру’л йетим” (Единствената, голямата и най-ценна перла в седефа на Вселената). До 8-годишна възраст остана при дядо си Абдулмутталиб, а след неговата смърт при чичо си Ебу Талиб. На 25 години се ожени за майка ни Хадиджету’л-Кубра . Първородният му син от тази жена бе Касим. Сред арабите съществуваше традицията бащите да се назовават с имената на първите си синове и затова Пейгамберът ни (алейхисселям) бе наречен “Ебу’л Касим” т.е. бащата на Касим.