МУХАММЕД (АЛЕЙХИССЕЛЯМ) (2)

На 40 години Аллаху теаля му извести, че е пратеник на всички хора и джинове. След три години започна да призовава всички към вярата. На 52- годишна възраст се случи събитието “Ми’радж”(Възнесение). Когато бе на 53 години, през 622 година, се пресели (Хиджра) от Мекка в Медина. Воюва двадесет и седем пъти. През 11 година по Хиджра (632 година), на 12-ти рабиу’л-еввел, понеделник преди обяд, на 63-годишна възраст, той почина в Медина.

Аллаху теаля се обръща към всичките Си пратеници по име, но към него се обръща с думите “О, Любими Мой!“. Аллаху теаля в един айет (знамение) казва, меал: “Изпратихме те като милост за световете” (сура Енбия : 107). А в един хадис-и кудси изтъква: “Ако не беше ти, ако не беше ти, нямаше да създам творението!”

Всеки пратеник е бил най-съвършеният измежду хората за своето време и сред своята общност. Пейгамберът ни Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) е най-достойният, най-високопоставеният сред всички създания във всяко едно отношение от създаването на света до Къямета (края на света). Никой и в нито едно отношение не може да бъде по-високопоставен от него, защото такъв го е създал Аллаху теаля!

   Всеки пейгамбер е по-съвършен във всяко едно отношение от който и да е човек по негово време, а Мухаммед (алейхисселям) е по-съвършен от всички създания във всяко едно отношение от създаването на земята до нейния край. Никой, в нито едно отношение не е над него. Това не е нещо трудно. Аллаху Теаля, Който създава каквото пожелае, го е създал такъв!

   Никой човек няма силата да го възхвали. Никой човек няма право да го критикува. Ако този няколкодневен живот премине в следване на него, то вечното щастието би било постижимо. В противен случай, ако не се следва Мухаммед (алейхисселям), всичко е едно нищо. Ако не се следва той, всяка добрина остава тук, а в отвъдното човек остава с празни ръце.