ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ НА ОРУДЖА (3)

На двадесет и деветия ден от месец Ша`бан, веднага след залез слънце, над видимата линия на хоризонта в западна посока е ваджиб да се търси луната на месец Рамазан. Когато един справедлив мюсюлманин, т.е. не извършващ големи грехове и придържащ се към ехли суннет, види луната в облачно или мъгливо време, трябва да съобщи това на съдията или валията. Ако те приемат неговите слова, навсякъде (по земното кълбо) започва месец Рамазан. В местата, където няма съдии и валии, ако един мюсюлманин види луната, то месецът Рамазан започва само за това определено място. Думите на ехли бид`ат и фасъците не се приемат. Ако времето е ясно, тогава много мюсюлмани трябва да съобщят че са видели луната. Ако луната не  бъде видяна, тогава се приема, че месец Ша`бан приключва на тридесетия ден и на другият ден започва Рамазан. Месец Рамазан не започва с астрономическите изчисления на базата, на които се изготвят календарите. В книгите “Бахр”, “Хиндийе” и “Кадихан” се казва: “Ако мюсюлманин, който е пленен и отведен в немюсюлманска държава, извърши едномесечен орудж според таквима, без да знае за началото на месец Рамазан, може да е започнал един ден преди Рамазана или да е започнал говеене на втория ден на месец Рамазан, или пък да е започнал точно в първия ден на Рамазана. В първия случай той ще е започнал орудж един ден преди Рамазана и това ще доведе до (неправилното) празнуване на байрама през последния ден на Рамазана, вместо да се говее. Във втория случай няма да е държал орудж в първия ден на Рамазана и последният ден (мислейки, че още е Рамазан) ще е държал орудж на първия ден на байрама. И в двата случая той ще е държал орудж в двадесет и осем дни от месец Рамазан и останалите два ще трябва да ги навакса след байрама. В третия случай ще е съмнително дали началото и краят на месеца, в който е държал орудж, съвпадат с месец Рамазан. Оруджът в дните, които е съмнително дали са от месец Рамазан или не, нестава сахих. Ето защо, тези два дни също трябва да бъдат наваксани”.