МОНАХЪТ БАХИРА (1)

Един ден, когато любимият ни Пейгамбер (салляллаху алейхи ве селлем) бе на дванадесет години, забеляза чичо си Ебу Талиб да се приготвя за път. Като разбра, че чичо му не иска да го вземе със себе си, му каза: „На кого ме оставяш в този град? Нямам нито баща, нито някой, който да ме съжали!..“ Тези думи трогнаха Ебу Талиб и реши да го вземе със себе си. След дълго пътуване търговският керван отседна до един християнски манастир в Бусра. В този манастир живееше един монах на име Бахира. При този начетен християнски монах, който преди това бе юдейски учен, се намираше една книга, съхранявана, предавайки се от ръка на ръка, и от нея монахът отговаряше на въпросите на хората. Керванът на курайшите минаваше оттам много пъти в предишните години и той никога не се бе интересувал от него. Бахира всяка сутрин, качвайки се на покрива на манастира, насочваше погледа си в посоката на пристигащите кервани, като че ли очакваше с нетърпение някого. Но този път, когато керванът на курайшите се зададе в далечината, той се стресна и с вълнение изскочи от мястото си, защото забеляза един облак, който се движеше заедно с тях. Този облак служеше като сянка на Пратеника (алейхиссаляту весселям). Когато керванът спря за почивка, Бахира видя облака да се спуска над клоните на дървото, под което беше седнал Мухаммед (алейхисселям), и още повече се развълнува. Нареди веднага да приготвят трапези и изпрати човек, който да покани всички хора от курайшския керван. Всички, с изключение на любимия ни Пейгамбер (салляллаху алейхи ве селлем), който остана да пази кервана, отидоха при монаха. Бахира по облака разбра, че някой е останал при кервана и внимателно, оглеждайки всички, попита: „О, курайши, има ли още някой, който да не е дошъл.“ А те отговориха: „Да, има още един.“ Монахът настоя и той да дойде. Още с пристигането му започна да го разглежда внимателно и попита Ебу Талиб: „Това момче от твоя род ли е?“ Когато Ебу Талиб отговори, че това момче е негов син, Бахира каза: „Той не е твой син, защото в писанията пише, че бащата на това момче няма да е сред живите.“ Тогава Ебу Талиб отговори: „Той е син на брат ми.“ Бахира продължи да пита: „А какво стана с баща му?“, „Баща му почина няколко месеца преди да се роди.“ отговори чичото. Монахът потвърди казаното и попита: „А какво стана с майка му?“, чичото пак отговори: „Тя също почина.“