МОНАХЪТ БАХИРА (2)

   След целия този разговор Бахира каза: „Всичко, което каза е вярно.“ и обръщайки се към Пратеника ни (алейхиссаляту весселям), се закле в име- то на идолите. Любимият ни Пейгамбер (салляллаху алейхи ве селлем) му каза: „Не се заклевай в името на идолите. На света аз нямам по-големи врагове от тях. Аз ги ненавиждам.“

   Този път Бахира се закле в името на Аллаху теаля и го попита: „Ти спиш ли изобщо?“. На този въпрос Пратеникът (алейхисселям) отговори: “Очите ми спят, но сърцето ми не спи.“ Монахът зададе още много въпроси и получените отговори дословно съвпадаха с прочетеното от техните писания. После, гледайки благословените очи на любимия ни Пейгамбер (салляллаху алейхи ве селлем), попита Ебу Талиб: „Тази червенина в благословените му очи постоянна ли е?“, а вуйчото отговори: „Да, тази червенина не изчезва.“ След като стана свидетел и на това съвпадение, за да се увери и за да няма повече съмнения, поиска да види печата на пророчеството. Пейгамберът ни (салляллаху алейхи ве селлем) от благоприличие не пожела да покаже благословения си гръб, но Ебу Талиб го помоли: „О, светлина на моите очи! Изпълни и това негово желание“. Когато показа благословения си гръб, Бахира не можа да откъсне очи от тази великолепна гледка. Той го целуна с вълнение и сълзи като ручей потекоха от очите му. Каза: „Аз свидетелствам, че ти си пратеник на Всевишния Аллах.“ и повишавайки глас, продължи: „Ето го Гордостта на световете!.. Ето го Пратеникът на Господа на световете!.. Ето го проводеният от Всевишния

   Аллах като милост за световете най-велик пейгамбер!..“. Намиращите се там курайши, не скривайки своето удивление, казаха: „Какво важно място заемал Мухаммед при този монах.“