НА КОГО НЕ СЕ ДАВА ЗЕКЯТ

1.На лишен от разсъдък;

2. На покойник за кефен;

3. На неверник;

4. На богат;

5. На усул [баща и дядо или майка и баба] и фуру [деца и внуци];

6. На съпруга;

7. На своя роб;

8. На своя мукатеб [роб, който ще бъде освободен, след като плати определена сума на своя господар];

9. На своя мудеббер (роб, който ще бъде освобен след смъртта на собственика).

   По въпроса дали съпругата може да даде зекят на своя съпруг или не може има  разногласие  сред  учените  муджтехиди,  но  най-правилното е, че не може да се даде.

   Ако един човек е дал зекят на своя син, предполагайки че е чужд, или ако е дал зекят на неверник, предполагайки че е мюсюлманин, въпреки че на такива хора не се дава зекят, той – според най-правилния иджтихад – не бива да навакса зекята, защото не е знаел за същността на тези хора.

 

ДА СЕ СЛУЖИ НА РОДИТЕЛИТЕ

   Когато Хасен-и Басри (рахметуллахи алейх) посети Кяабе-и муаззама, видя човек с голяма торба на гърба да прави таваф. Шейхът му рече: “Братко мой, не би ли било по-добре да се освободиш от този товар и после да извършиш таваф?” Човекът отвърна: “Това не е товар. Това е баща ми. За седми път го докарвам на гърба си за таваф от Шам, защото ме изучи на вяра и религия. Превъзпита ме с ислямски морал.” При това хазрети Хасен-и Басри (рахметуллахи алейх) му рече: “Дори да го правиш до Къяметския ден, всичките ти усилия биха отишли на вятъра само ако веднъж му нараниш сърцето. И ако го зарадваш само веднъж, то би струвало колкото всичките ти досегашни усилия”.