ДАВАНЕ НА ЗЕКЯТ

В Исляма зекят е даване на определена част от имуществото, което е достигнало до нисаб (определена граница), на мюсюлмани, които са обявени в Коран-и керим. Както при всички ибадети, така и при даване на зекят трябва де се извърши възнамерение. Имуществото за зекят трябва да бъде повече от задълженията (към други), повече от хаджет-и аслиййе (неща от първа необходимост) и това имущество в повече трябва да достига до нисаб (границата, определяща количеството имущество за зекят). Нисабът на златото е 20 мискала [96 гр., 13,3 златни лири] а на среброто е 200 дирхема [672 гр.]. За да стане фарз (задължителен) зекятът, имуществото, след като достигне до нисаба, трябва да остане на ръка в течение на една лунна година. Когато се дава задължителната милостиня (зекят), се постъпва без даващият да натяква това. И в четирите мезхеба има четири вида зекят - за злато и сребро; за търговски стоки и за животни, пасли през по-голямата част от годината на пасище и чието месо е халал да се яде. Освен това се дава зекят и на земеделската продукция. Този зекят се нарича ушр и се дава веднага след прибиране на продукцията. Другите три вида зекят се дават, след като е изминала една година от достигането до границата, наречена нисаб.

Човек трябва да отговаря на шест условия, за да стане даването на зекят фарз за него:

1. Да бъде мюсюлманин.

2. Да бъде умствено и полово зрял (балиг).

3. Да бъде разумен.

4. Да бъде свободен.

5. Да  притежава  имущество,  придобито  по  честен  път  (от халал), колкото количеството на нисаба на зекята.

6. Имуществото, което притежава, да бъде повече от неговите задължения и нужди.

 Човек, който не дава зекят на бедните, след като това е станало фарз, или не погасява заемите си, имайки възможност за това, дори да раздава милостини и върши добрини (с материални средства), всички това ще се яви грях, защото за него е фарз да даде зекят и да изплати задълженията си. Във втори том на “Хадика” и “Берика” се казва: “Не е джаиз да се даде зекят или милостиня на онези, които ги харчат за харами или прахосват. Защото е харам да се помогне на онзи, който върши харам.”