ПРАВИЛА НА ЗЕКЯТА (1)

   Имуществото, което ще се даде (на друг) за зекят, трябва да бъде от рода на имуществото, от което се налага (на зекятодателя) да се даде зекят, или от друг вид имущество за зекят. От търговските стоки (уруз), както е посочено в насс (Коран-и керим и хадис-и шерифите), се дава една четиридесета част. Ако се даде друго имущество от същия род (вид), и ако вместо стока с добра стойност се даде такава със средна или ниска, разликата трябва да се допълни. Защото уруз означава стока, която не може да се претегли в килограми и обем. Разликата в тяхното количество не се явява лихва. Например, джаиз е вместо една хубава дреха да се дадат две обикновени дрехи. Ако при даване на имущество, което не е от същия род (вид), се даде по-малко от количеството, което е фарз, разликата трябва да се допълни (доплати). Ако имуществото за зекята може да се премери в килограми или обем, тогава от самото имущество се дава едно на четиридесет. Ако се даде имущество, което не е от същия вид (род), трябва да се даде колкото неговата стойност.

   Парите, които се намират в обръщение, са средства за търговия. Ако тяхната стойност достигне до нисаба, като се пресметне, имайки предвид стойността на най-евтините златни лири, предлагани на пазара, трябва да се даде техният зекят. Нисабът на книжните пари се определя според стойността на най-евтините златни лири, използвани в търговията, и зекятът трябва да се даде в злато, понеже днес среброто изобщо не се използва като средство за разплащане. Не е джаиз зекятът на книжните пари да се даде в книжни пари, за да може да бъдат използвани като пари, защото, за да се използва като пари, зекятът трябва да се даде в злато, чиято стойност е постоянна и истинска.