ПРАВИЛАТА НА ЗЕКЯТА (2)

Златото може да се даде както под формата на лири, така и във всякакъв друг вид. То се намира по всяко време и на всяко място. Този, който в своя град (населено място), не може да намери злато, изпраща книжни пари на свой приятел, където се продават златни неща (злато), и писмено му указва с тези пари да вземе злато и да изплати неговия зекят. Джаиз е и по-късно да му изплати книжните пари. След като даването на зекята на книжните пари е толкова лесно, поради нежеланието да се съблюдават тези указания (повели) в книги по фъкъх, не е правилно вместо злато да се дават книжни пари, защото те имат номинална и временна стойност. Онези, които не желаят да съблюдават указанията на книгите по фъкъх, и извършват ибадетите според своите разбирания   на свещените айети, се наричат безмезхебници или заблудени, еретици. На такива заблудени хора трябва да се каже: “Аз извършвам ибадетите си не  според твоите разбирания  на свещените айети и хадис-и шерифи, а според разбиранията и указанията на мезхеб имамите”. Книгите, които предават разбиранията и указанията на мезхеб имамите “рахиме-хумуллаху теаля”, се наричат книги по фъкх.

ДАВАНЕ НА УШУР

   От селскостопанската продукция, която се полива от дъждове или речни води, дори да е малко като количество или да е от нетрайните зеленчуци и плодове, трябва да се даде една десета част от тях на служителя, натоварен със събиране на ушр (ушур). Той ги продава и внася парите в държавната хазна Бейт-ул-мал. Когато плодовете узреят или се съберат, става фарз да се даде ушр от тях. От селскостопанската продукция, която се полива чрез животни или мотори (помпи), се дава ушр  една двадесета част. Ушур се дава преди да се приспаднат каквито и да е разноски. Не е джаиз за държавната управа да опрощава, отменя и премахва зекята ушур за притежателите на земи. Ушур се дава и от меда, произведен от пашата в планинските райони или земеделските земи, от които трябва да се даде ушур.