НА КОГО СЕ ДАВА ЗЕКЯТ?

Зекятът се дава на осем групи хора:

1. Мискин. (Мюсюлманин, който не притежава нищо друго освен средства за еднодневна прехрана.)

2. Беден мюсюлманин, който не притежава пари и имущество, колкото нисаба (границата) на курбана.

3. Задлъжнял мюсюлманин.

4. Служител, натоварен да събира зекят и ушр.

5. Този, който в друга страна (мястото, където е отишъл) е изпаднал в бедност (не са му останали средства), дори да е богат в родината.

6. Този, който е изпаднал в състояние на нужда по пътя за джихад и хадж.

7. Роб, който трябва да изплати определена сума на господаря си, за да се освободи.

8. Неверник, наречен муеллефе-и кулюб. Такива неверниците вече не съществуват.

  Този, който има имущество повече от нафаката (средствата за съществуване), но по-малко от нисаба на (границата, определяща количество имущество за) курбан, се нарича беден. Един служител, каквото и възнаграждение да получава, ако изпитва затруднение в издръжката на своето семейство, той може да вземе зекят и за него не е ваджиб да коли курбан и даде фитра. Този, който се занимава с изучаване на знанията за исляма и учи другите на тях, дори да притежава нафака за четиридесет години, може да вземе зекят. С парите за зекят не може да се строят джамии, да се прави хадж и джихад. С тях не може да се купи кефен (парчета бял плат) за покойника. Богатият не може да даде зекят на малкото си дете,  на  майка  си,  баща  си,  децата  и  на  съпругата.  По-добродетелно (по-голям севаб) е да се даде зекят на брат (сестра), снаха, зет, свекър, свекърва, чичо, леля, вуйчо и вуйна. На бедния трябва да се даде зекят в количество по-малко от нисаба (за да не забогатее само от зекят). Но ако той има семейство, на всеки член може да се даде толкова, че даденият зекят за всеки един от тях (пресметнато поотделно) да не надвиши нисаба. Зекят не се дава на тези, които пилеят и разхищават имуществото или го използват за вършене на харами. Сеййидите (родствениците на Пейгамбера ни Мухаммед “алейхисселям”) сега не получават своя дял от придобитото във война, поради което и на тях се дава зекят.