МУЛК-И ХАБИС (МРЪСЕН ИМОТ) 1

Разумен и полово зрял мюсюлманин, който притежава абсолютна собственост, която е придобил по позволен (от исляма) път, след изминаване на една година от достигане на нисаба, трябва да даде определена част от това имущество на една или на няколко от осемте групи. Този, на когото се дава зекят, трябва да бъде мюсюлманин. Абсолютно се нарича онова имущество, чието използване е позволено и възможно. В търговията, когато продавачът и купувачът се споразумеят, стоката става собственост на купувача, но преди тя да му бъде предадена (връчена), поради невъзможността на нейното използване (от купувача), тя не се прима за абсолютен имот. Имуществото, което е придобито чрез насилствено отнемане, кражба, подкуп, хазарт, свирене на музикални инструменти, пеене и продажба на алкохол и бей`-и фасид се нарича нечист (мръсен) имот. На това имущество не се плаща зекят, защото не стават лична собственост – трябва да се върне обратно на неговите собственици. Ако собствениците са умрели – на техните наследници, а ако нямат наследници – трябва да се раздаде на бедните мюсюлмани. Ако различни нечисти стоки се смесят едни с други или се смесят с имущество, придобито от халал, се получава имущество, което се нарича нечисто (мулк-и хабис). Не е позволено да се даде на друг или да се използва (харам е), и тъй като не е абсолютна собственост, от него не се дава зекят. След като от нечистия имот [използвайки халал средствата, които се включват при пресмятане на зекята] се върнат обратно на техните собственици количеството имущество, придобито по непозволен път или неговата стойност, [с други думи, след като имотът се изчисти] неговото използване става халал и се включва към нисаба на зекята.