СЪДНИКЪТ ПРИ КЯАБЕ

На тридесет и пет години на Расулюллах (Пратеника на Аллах) се наложи да встъпи в качеството на съдия при възстановяването на Кяабе. По това време поройните дъждове и придошлият буен поток съвсем повредиха стените на Кяабе. Също така възникна и пожар, който го унищожи съвсем. Трябваше да се извърши пълно възстановяване. За целта племето Курайш разруши Кяабе до основите, положени от Ибрахим (алейхисселям), след което започнаха отново да го строят. На всяко племе бе определена част от него и по този начин стените бяха издигнати. Но когато се стигна до поставянето на Хаджеру’л-есвед (Черния камък) на точно определеното за него място, възникна голям спор между племената. Всяко племе желаеше нему да се падне тази чест. Абдуддаровите синове се заклеха, че ако някой друг се опита да сложи камъка, ще се стигне до проливане на кръв. Тези разногласия продължиха четири-пет дни и едва не се стигна до кръвопролитие.

   Тогава, вуйчото на Абдулмутталиб – Хузейфе бин Мугира, който бе вече на преклонна възраст, предложи: „О, курайши! Нека този, който пръв влезе от тази порта да разреши вашия спор.“ и показа портата Бени Шейбе, която се отваряше към Кяабе. Всички приеха неговото предложение и гледайки към Бени Шейбе зачакаха с нетърпение човека, който, прекрачвайки пръв прага на портата в най-деликатния за тях момент, ще разреши възникналия спор. Най-накрая от портата видяха, че се задава Мухаммед (алейхисселям), наречен от тях ел-Емин, и чиято честност и възвишен морал оценяват. Всички извикаха радостно: „Това е ел-Емин! Съгласни сме с неговото решение.“

   След като разясниха на любимият ни Пейгамбер Мухаммед (алейхисселям) ситуацията, той помоли за един плащ. Разстилайки го на земята, положи върху него камъка и нареди: „Нека по един човек от всяко племе да хване за краищата плаща.“ Накара да вдигнат камъка до мястото му, след което го взе и го постави. Всички останаха доволни от неговата постъпка и продължавайки със стените, завършиха строежа благополучно.