МОНАХЪТ ОТ НЕДЖРАН

Един ден, когато Абдулмутталиб седеше в близост до Кяабе, към него се приближи един монах от Неджран и му каза: „Ние четохме от свещените писания за качествата на последния пратеник, който ще бъде от потомците на Исмаил (алейхисселям). Тук (т.е. Мекка) ще е родното му място. Ще притежава такива и такива качества.“ и едно по едно изброи неговите качества. През това време при тях дойде любимият ни Пейгамбер (салляллаху алейхи ве селлем). Монахът започна внимателно да го наблюдава, а после, приближавайки се до него, погледна очите, гърба и краката му, и развълнуван каза: „Ето, това е той! Това дете от твоя род ли е?“ Абдулмутталиб отговори: „Той е мой син.“ Тогава монахът каза: „Ние четохме от свещените писания, че неговият баща не трябва да е измежду живите.“ Абдулмутталиб призна: „Той е син на моя син. Баща му почина преди той да се роди, когато майка му беше бременна.“, „Сега каза истината.“ рече монахът. След всичко това Абдулмутталиб, обръщайки се към синовете си, им каза: „Чуйте какво се говори за вашия братов син, грижете се много добре за него и го закриляйте.“