КАК НА МУХАММЕД (АЛЕЙХИССЕЛЯМ) МУ БЕ СЪОБЩЕНО, ЧЕ Е ПЕЙГАМБЕР (1)

Когато Султанът на световете (салляллаху алейхи ве селлем) бе на тридесет и седем години започна да чува гласове, казващи: „О, Мухаммед!“ На тридесет и осем години започна да вижда светлини. За тези състояния разказваше само на майка ни Хазрети Хадидже.

   Любимият ни Пейгамбер (салляллаху алейхи ве селлем) започна да сънува правдиви сънища. В един благословен хадис-и шериф се казва, че началото на откровението започнало под формата на правдиви сънища. Всичко, което сънуваше се сбъдваше в реалността. Това състояние продължи шест месеца. С наближаването на откровението гласовете, казващи: „О, Мухаммед!“ зачестяха. Заобича самотата и започна да се усамотява, далеч от хората, в една пещера в планината Хира, където се отдаваше на размишления. Понякога се връщаше в Мекка, извършваше таваф около Кяабе, след което отиваше в дома си. Известно време оставаше при семейството си, а после, вземайки със себе си малко храна, се връщаше отново в пещерата и продължаваше с размишленията и служенето на Аллаху теаля. Понякога оставаше там дни наред. Тогава Хазрети Хадидже му носеше храна сама или изпращаше по някого.

   Когато Пейгамберът ни Мухаммед (алейхисселям) бе на четиридесет години, през месец рамазан, отново се оттегли в пещерата, намираща се в планината Хира. На 17-ия ден на месец рамазан, в понеделник, след полунощ, чу един глас, който го зовеше по име. Когато си повдигна главата и се огледа наоколо, чу за втори път същия глас и видя една светлина да осветява навсякъде.