КАК НА МУХАММЕД (АЛЕЙХИССЕЛЯМ) МУ БЕ СЪОБЩЕНО, ЧЕ Е ПЕЙГАМБЕР (2)

   След това пред него застана Джебраил (алейхисселям) и му каза: „Чети!“, „Не мога да чета.“ - отвърна той. Тогава меляикето го сграбчи и го стисна силно, докато остане без сили, и повтори: „Чети!“. Пак му отвърна: „Не мога да чета.“ Пак го сграбчи, стисна силно и каза: „Чети!“.

   „Не мога да чета.“ - отвърна отново Пейгамберът ни (салляллаху алейхи ве селлем). Тогава меляикето го сграбчи и го стисна за трети път, след което го пусна и му съобщи първите пет айета на сура “Аляк“, меал: Чети (О, Мухаммед) в името на Създателя Аллах! Той сътвори човека от съсирек! Чети! Аллах е притежател на голяма щедрост. Той научава чрез калема, научава човека на онова, което не знае.” Мухаммед (алейхисселям) повтори заедно с него. По такъв начин дойде първото откровение и слънцето на исляма, озаряващо цялата вселена, изгря!

   Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) с ужас и вълнение излезе от пещерата и започна да слиза от планината. Но когато стигна до средата на планината чу Джебра ил (алейхисселям) да му казва: „О, Мухаммед! Ти си пратеник на Аллаху теаля, а аз съм Джебраил.“ и удари с петата си по земята. От това място бликна вода и той започна да извършва частично обредно умиване (абдест). Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) следеше внимателно всички негови движения. След като свърши с обредното умиване каза на Мухаммед (алейхисселям) да повтори видяното. След това Джебраил (алейхисселям) стана имам и двамата отслужиха два рекята намаз. След изпълнението на намаза Джебраил (алейхисселям) каза: „О, Мухаммед! Имаш поздрави (селям) от твоя Господар.“ и продължи с повеленото от Всевишния Аллах: „Ти си Моят пратеник, изпратен към всички джинове и хора. Затова ги призовавай към вяра в единния Аллах (тевхид).“ Тогава любимият ни Пейгамбер (алейхиссаляту весселям) хем видя, хем говори с меляикето.

   Пророкът ни (салляллаху алейхи ве селлем), през целия път на връщане към дома си, чу как камъните и дърветата, покрай които минаваше, му казваха: „Есселя му алейке я Расуляллах!“ („Приветстваме те, о, Пратенико на Аллах!“) Пристигайки вкъщи, помоли: „Загърнете ме! Загърнете ме!“ и остана така, докато му отмине треперенето.