НЕ Е ВЪЗМОЖЕН НАМАЗ БЕЗ ФАТИХА

При Имам а’зам бяха дошли десетима души – дочули го да казва: “Когато се кланя групов намаз, джемаатът не трябва да чете Фатиха и замм-и сура – и му рекоха:

- Дочухме че си казал, че в груповия намаз е достатъчно само имамът да чете от Корана, а на джемаата не си позволявал да го чете. Факт е, че намаз без Фатиха е недействителен и притежаваме много силни доводи за това. Дойдохме да поспорим, за да излезе истината наяве.

- Добре, но вие сте десетима, а аз съм сам. Как бих могъл да споря с всички вас едновременно?

- А по какъв начин бихте желали да проведем спора?

- Изберете най-знаещия измежду вас, за да говоря само с него. А той да говори и от ваше, и от собствено име.

- Предложението ви е уместно.

- Ако вашият говорител победи мен, ще сте ме победили всички. Ако аз победя него, ще съм победил всички вас. Съгласни ли сте?

- Добре, приемаме.

- Тогава аз спечелих! – рече имам Ебу Ханифе.

- Но как е възможно? Ние дори не сме започнали да спорим.

- Вие не приехте ли току що най-учения измежду вас да говори от ваше име?

- Да.

- Ами ето, аз приемам това, което казвате вие. Казваме едно и също нещо (но с други думи). Имамът, който е последван от джемаата, чете Коран-и керим, както от свое име, така и от името на последвалите го, и затова джемаатът не чете нищо. Както вие се доверихте на един човек, така и аз се доверих на имама. Сега остана ли някаква неяснота, за която да не сме се разбрали?

Стъписани от отговора, рекоха:

- Не, сега вече се разбрахме.