Untitled Document

ЧУДЕСАТА НА РАСУЛЮЛЛАХ (6)

       12. В третата година от Хиджра, в битката при Каттан, когато Пратеникът на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) лежеше сам под едно дърво, дойде един едър неверник на име Дасур с меч в ръка и каза: „Кой ще те спаси от мен?“ Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) му каза: „Всевишният Аллах ще ме спаси.“ Джебраил (алейхисселям) се яви в човешки образ и удари неверника по гърдите. Той се строполи на земята и мечът падна от ръката му. Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) взе меча му и каза: „А теб кой ще те спаси от мен?“ Неверникът го помоли, казвайки:

„Няма по-добродетелен човек от теб, който да ме спаси.“ Любимият ни Пейгамбер му прости и го пусна. Този човек прие исляма и помогна на много други да станат мюсюлмани.

    13. Един ден Расул (алейхисселям) извърши частично умиване (абдест), обу единия си мест и когато протегна ръка, за да вземе втория, една птица го грабна и го изтърси във въздуха. От вътрешността на места му падна змия. След това птицата остави места на земята. След този ден изтърсване- то на обувката, преди да се обуе, стана сунна (суннет).

    14. Енес (радияллаху анх) разказва: „Расулюллах имаше една кърпа, която използваше, за да си бърше благословеното лицето. Когато кърпата се омърси, я слагаше в огъня. Мръсотията по кърпата изгаряше, но кърпата не, тя ставаше чиста.“

    15. В битката при Ухуд едното око на Ебу Катаде (радияллаху анх) падна върху бузата му. Донесоха го на Пратеника на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем). Той (салляллаху алейхи ве селлем) го сложи с благосло вената си ръка на мястото му и каза: „О, Господарю! Стори окото му красиво!“ Това око започна да вижда по-хубаво от другото. По време на управлението на Хазрети Омер бин Абдул’азиз, един от внуците на Ебу Катаде (радияллаху анх), отиде при него. „Кой си ти?“ го попита халифът. Мъжът с едно двустишие му съобщи, че е внук на човека, чието око Пратеникът на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) поставил с благословените си ръце на мястото му. Чувайки това двустишие, халифът го възнагради богато.