ЧУДЕСАТА НА РАСУЛЮЛЛАХ (7)

16. Един ден Расул (алейхисселям) се отби в дома на дъщеря си Хазрети Фатима и я попита за състоянието им. Майка ни Фатима (радияллаху анха ) отвърна: „О, тате! От три дни с децата не сме яли и пили нищо. Моето състояние не е толкова важно, но състоянието на Хасан и Хусейн ме тревожи много.“

Тогава Султанът на световете ѝ каза: „О, Фатима! Скъпа дъще! Ти си гладна от три дни, но аз съм гладен от четири.“, но това, че благословените му внуци бяха гладни, много го натъжи.

Хазрети Али излезе да си търси някаква работа и да препечели нещо, с което да нахрани благословените си деца. Когато излезе извън Медина, край един кладенец видя един селянин, който се опитваше да напои камилите си. Приближавайки се към него, каза: „О, арабино! Имаш ли нужда от някой, който да ти напои камилите срещу възнаграждение.“ Селянинът от- върна: „Да, имам. И аз такъв човек търсих. Ако искаш, ела да ги напоиш. За всяко изтеглено ведро ще ти дам три фурми.“ Хазрети Али се съгласи и започна да вади вода от кладенеца. Когато изкарваше деветото ведро, въжето се скъса и ведрото падна в кладенеца. Селянинът като видя това, стана гневен от мястото си и удари по лицето Хазрети Али. След това му даде двадесет и четири фурми за изкараните осем ведра. Това разстрои твърде много Хазрети Али. Той протегна ръце към дъното на кладенеца, извади ведрото, сложи го до кладенеца и си отиде.

Селянинът бе зашеметен. Как ли ръката на този човек бе достигнала до дъното на толкова дълбок кладенец?! Или пък този човек принадлежеше към предизвестената религия?“ Обзет от тези мисли, селянинът си каза:

„Неговият Пейгамбер е истински. Повярвах в него.“ и се разкая за грозната си постъпка. „Ръцете, вдигнати срещу такъв човек, трябва да бъдат отрязани, костите счупени.“ каза си той и взимайки меча в едната си ръка, го стовари върху китката на другата. И постигна желанието си.

(Следва продължение…)