ЧУДЕСАТА НА РАСУЛЮЛЛАХ (8)

Болката бе голяма, но вече се чувстваше спокоен. Взимайки отрязаната си ръка, отиде в джамията на Пейгамбера ни (Месджид-и Неби). Попита сподвижниците за Пратеника на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве сел- лем). Казаха му, че е при дъщеря си. Узна къде се намира дома на Хазрети Фатима и отиде там.

   В това време Пейгамберът ни (салляллаху алейхи ве селлем) бе сложил двамата си внука върху колената си и ги хранеше с донесените фурми.

Селянинът, като се замисляше каква голяма грешка е направил, се разстройваше съвсем много и сълзите се стичаха по бузите му. В такова състояние стигна до къщата на Хазрети Фатима и почука на вратата. Излезе Султанът на вселената, излъчващ светлина като слънце. Селянинът, още щом го видя, започна да го моли: „Разкайвам се за стореното, простете ми, о, Расуляллах! Аз повярвах. Вие сте пратеник на Аллаху теаля .“ Любимият ни Пейгамбер го попита: „Защо отряза ръката си?“ Селянинът отговори:

   „Срамувах се да нося тази ръка, която е ударила по благословеното лице повярвал във вас. Нека душата ми бъде жертвана за вас, о, Пратенико на Аллах.“

   Океанът на милостта Мухаммед (алейхисселям) взе от ръката му отрязаната ръка и изричайки: „Бисмилляхиррахманиррахим“ я прилепи към кървящата му китка. Ръката, с позволението на Всевишния Аллах, си възвърна стария вид. Това бе едно от чудесата на любимия ни Пейгамбер. Всевишният Аллах за всичко има сила. Той е Всесилен, Всемогъщ.