ЖЕНИТБИТЕ НА ПЕЙГАМБЕРЪТ НИ (АЛЕЙХИССЕЛЯМ) БЯХА ПО РЕЛИГИОЗНИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ПРИЧИНИ

Пратеникът на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем), след смъртта на благословената си съпруга Хадидже (радияллаху анха), се ожени за дъщерята на Хазрети Ебу Бекр – майка ни Аише (радияллаху анха). Тогава бе на петдесет и пет години. Всевишният Аллах му повели да я вземе за жена. Живяха заедно осем години до смъртта на любимия ни Пейгамбер.

   Останалите му женитби бяха по религиозни и политически причини или от милост и съчувствие. Всички тези жени бяха вдовици, а повечето от тях бяха на преклонна възраст. Пример за това е женитбата му с Хафса (радиялла ху анха). Дъщерята на Хазрети Омер – Хафса (радияллаху анха) остана вдовица. В третата година от Хиджра Хазрети Омер каза на Хазрети Ебу Бекр, след това и на Хазрети Осман: „Би ли взел дъщеря ми за жена?“ И двамата казаха, че ще си помислят.

   Един ден любимият ни Пейгамбер, в присъствието на тримата и на някои други сподвижници, попита Хазрети Омер: „О, Омер! Виждам те разтревожен. Каква е причината?“ Както с просто око се вижда цветът на поставено в шише мастило, така и Пратеникът на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) с един поглед разбираше мислите на хората и ако сметнеше за необходимо, питаше. Хазрети Омер отговори: „О, Расуляллах! Предложих дъщеря си на Ебу Бекр и Осман, но не я взеха.“ Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) не искаше да натъжи тримата си любими сподвижници и за да ги зарадва каза: „О, Омер! Не искаш ли да дадеш дъщеря си на по-добър от Ебу Бекр и Осман?“ Хазрети Омер се учуди много, защото знаеше, че няма по-добри от тях, но отговори: „Искам, о, Пратенико на Аллах!“ Тогава Султанът на вселената му каза: „О, Омер, дай я на мен!“ По такъв начин Хазрети Хафса стана майка и на Ебу Бекр, и на Осма н (радияллаху анхум), и на всички мюсюлмани, а всички те станаха нейни слуги. Ебу Бекр, Осман и Омер (радияллаху анхум) се сближиха още повече и любовта между тях стана още по-силна.