СЛЕДВАНЕТО НА МУХАММЕД (АЛЕЙХИССЕЛЯМ) (1)

Следването на Мухаммед (алейхисселям) означава подчиняване на него, вървене по неговия път. Неговият път е пътят на Свещения Коран. Този път се нарича ислям. За да се последва Мухаммед (алейхисселям), първо е нужно да се повярва, да се изучи добре исляма, да се изпълнява фарза, да се въздържа от харама, след това – да се изпълнява суннета и да се въздържа от мекруха, след това – да се следва Мухаммед (алейхисселям) и в нещата, които ислямската религия е съобщила, че са мубах.

Вярата е началото на следването на пътя на Мухаммед (алейхисселям) и влизане от вратата на вечното щастие. Всевишният Аллах е изпратил Мухаммед (алейхисселям), за да призовава всички хора към щастието. В сура „Себе“ се казва, меал: „О, любими Мой Пейгамбере! Изпращам те, за да благовестиш всички хора с вечното щастие и да им покажеш този път на щастие- то.“ (34: 28)

   Спането преди обяд на придържащия се към неговата сунна е много по- ценно от извършването на ибадет по цели нощи, непридържайки се към неговата сунна, защото спането преди обяд, наречено „Кайлуле“,  било един от благословените му навици. Неспазването на оруч (говеене) в деня Байрам, поради това, че така е повелила неговата религия, е по-ценно от спазването на оруч, който не съществува в религията. Зекятът, даден на нуждаещите се с повелята на неговата религия е по-ценна от дадената като садака злато, колкото планина.

   Един ден Хазрети Омер, след изпълнение на утринния намаз групово (с джемаат), погледнал към джемаата и забелязал, че един човек отсъства. Попитал сподвижниците каква е причината за неговото отсъствие. Казали му: „По цели нощи извършва ибадет и сега може да е заспал.“ Хазрети Омер казал: „По-добре щеше да е, да беше спал цяла нощ и да беше изпълнил утринния намаз с джемаат.“