ТЕВЕССУЛ (4)

Всевишният Аллах приема отправената в името на Своите любимци ду’а. Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) е Любимият на Всевишния Аллах и затова, ако някой отправи следната ду’а: „Аллахумме инни ес’елуке би джахи Небиййикел-Мустафа “, то тя ще бъде приета. Използването на посредничеството на Пророка (салляллаху алейхи ве селлем) за дребни житейски проблеми е неуважение към самия него.

   Бурханеддин Ибрахим Малики разказва: „Един беден и гладен човек, отивайки до гроба на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), каза: „О, Пратенико на Аллах! Гладен съм.“ След малко дойде някакъв човек и заведе бедняка в дома си и го нахрани. Когато беднякът каза, че отправената от него ду’а е била приета, приелият го в дома си му каза: „Братко, мой! Дошъл си да посетиш гроба на Пратеника на Аллах отдалеч, с много трудности, оставяйки жена и деца. Подхожда ли за едно парче хляб да заставаш пред Пратеника на Аллаху теаля? Заставайки пред него, трябваше да искаш Дженнета и безкрайните блага. Всевишният Аллах не връща отправените тук молби.“ Удостоените с честта да посетят гроба на любимия ни Пейгамбер трябва да отправят ду’а за неговото застъпничество в Деня Къямет.“

   Имам Ебу Бекр Мукри, имам Таберани и Ебу Шейх седели в джамията на Пейгамбера ни (алейхиссаляту весселям). Били много гладни, защото от няколко дни не били слагали в устата си нищо. Имам Ебу Бекр, не издържайки повече, казал: „Гладен съм, о, Пратенико на Аллах!“ и се отдръпнал в един ъгъл. Дошъл един от сеййидите, заедно с двама от прислугата си, и им казал: „Братя мои! Помолили сте за помощ дядо ми и той ми заповяда да ви нахраня.“ Яли заедно от донесената от него храна, след което сеййидът им оставил останалата храна и си заминал.