ТЕВЕССУЛ (8)

Мустафа Ъшки Ефенди от Килис в историческата си книга „Меварид-и Меджидийе“ пише: „Двадесет години останах в Мекка. Бях спестил шест- десет златни монети и с тях през 1247 г. (1831 г.) дойдох със семейството си в Медина. По пътя парите ни свършиха. Оставайки у един свой познат, отидох на гроба на Пратеника (алейхисселям) и поисках от него помощ. След три дни дойде един господин и ми каза, че е наел квартира за мен. Накара ме да пренеса багажа си там. Плати наема ми за една година. След няколко месеца се разболях и един месец бях на легло. Вкъщи не остана нищо за ядене и за продаване. С помощта на съпругата си, се изкачих на покрива и обръщайки се към гроба на Расулюллах, исках да му разкажа в какво затруднено положение се намирам и чрез неговото посредничество да помоля Всевишния Аллах за помощ. Вдигнах си ръцете, но ме беше срам да поискам нещо материално. Не можах да кажа нищо и се прибрах в стаята си.

   На следващия ден дойде един човек и ми каза: „Еди-кой си господин ти изпраща тези златни монети.“ Взех кесията. Положението ни се оправи, но болестта ми не беше отминала. С чужда помощ отидох до гроба на Пратеника на Аллаху теаля и чрез неговото посредничество помолих Всевишния Аллах да оздравея. Излязох от джамията и без ничия помощ се отправих към дома си. При влизането в дома ми болестта изчезна напълно. За да не ме урочасат, няколко дни излязох навън, подпирайки се на бастун. Но парите ни бяха свършили. Оставяйки семейството си на тъмно, отидох в джамията на Пейгамбера. След нощния намаз разкрих положението си на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем). На връщане, по пътя, някакъв непознат се приближи към мен и ми даде една кесия. В нея имаше четиридесет и девет златни монети, всяка една по девет куруша. Купих свещ и това, което ни беше нужно и се прибрах у дома.“