ТЕВЕССУЛ (11)

   Един човек от анадолските села останал в Медина дълги години. Оженил се там и бил назначен на определена длъжност в Худжре-и сеадет. Един ден се разболял, имал висока температура. Приискало му се айран. Помислил си: „Ако бях на село, щях да си направя айран и да го изпия.“ През нощта Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) се явил в съня на Шейх-ул-Харам и му заповядал да назначи друг човек на неговото място. Шейх-ул-Харам казал: „О, Пратенико на Аллах! На тази длъжност е еди-кой си от общността ви.“ Любимият ни Пейгамбер му отвърнал: “Кажи му да отиде в селото си и да пие айран.“ На другия ден, когато му била съобщена тази заповед, селянинът се подчинил и заминал за селото си.

Ако само една мисъл причинява такава вреда, Аллаху теаля да опази, какви ли ще са последиците от някаква неприлична дума, казана дори и на шега, или някаква неприлична постъпка.

ДО СУТРЕШНИЯ НАМАЗ…

   Една вечер Имам а’зам Ебу Ханифе (рахметуллахи алейх), след като бе откланял нощния (ятсъ) намаз с джема’ат (групово), имамът се запъти към вратата на месджида и точно когато прекрачи прага с единия си крак, заговори на една (научна) тема със своя ученик Зюфер, като разговорът за нея продължи до сутрешния намаз. И така, без да бе прекрачил прага и с другия си крак, отново влезе в месджида за сутрешен намаз.