КАК СЕ ПОЯВИ ЕЗАНЪТ (1)

Когато Месджидът на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи ве селлем) бе построен, не съществуваше специален начин за известяване на времето за намаз, както и нямаше специфично призоваване на мюсюлманите към месджида. Призивът ставаше с думите: „Ессаляту Джами’а“.

   Расулюллах (алейхиссаляту весселям) се посъветва със своите сподвижници за това, по какъв начин да бъдат призовани мюсюлманите към извършване на намаза. Някои предложиха да се бие камбана, както при християните, други – да се надува тръба, както при юдеите, а трети – да се пали огън, който да се издига високо. Пейгамберът ни (салляллаху алейхи ве селлем) не прие нито едно от тези предложения.

Абдуллах бин Зейд бин Са’лебе и Хазрети Омер сънуваха езана, призива за молитвата намаз. Хазрети Абдуллах отиде при Пратеника на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) и му разказа съня си:

   „Сънувах един човек със зелен шал увит около робата му и с камбана в ръка. Попитах го дали продава камбаната, а той ми отговори: „Какво ще правиш с нея?“ Отговорих му: „Ще я използвам за известяване на времена- та за намаз.“ Тогава човекът ми рече: „Аз ще те науча на нещо по-хубаво.“ и обръщайки се към къбля, на висок глас произнесе: „Аллаху екбер, Аллаху екбер...“ След като свърши ми каза: „Когато ще се изправиш, за да изпълниш намаз, повтори същите думи, като към края добави „Кад камети’с- саляту“.

   Тогава Расулюллах каза: „Сънят ти е истина. Научи Билял на тези слова, за да ги чете!“ Този призив за намаз бе наречен езан.

   Хазрети Билял се изкачи на един покрив до джамията и за първи път с тези думи призова мюсюлманите към намаза.