КАК СЕ ПОЯВИ ЕЗАНЪТ (2)

Когато Хазрети Омер чу призива езан за намаз, изтича при Пратеника на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) и му каза, че е сънувал същите тези думи. През тази нощ същия сън сънуваха и други хора от сподвижниците. През това време на Расулюллах (алейхисселям) бе низпослан 9- ти айет от сура „Джума“.

   Един ден, след като настъпи времето за утринния намаз, Билял-и Хабеши застана пред вратата на любимия ни Пейгамбер (салляллаху алейхи ве селлем) и произнесе два пъти следните думи: „Ес-саляту хайрун минен- неум“. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) му каза: “Билял, колко хубави думи! И когато четеш езан за утринния намаз, прибави и тези думи!” Така тези думи бяха прибавени към езана за сутрешния намаз.

   Гласът на Хазрети Билял, който изпълняваше длъжността муеззин до смъртта на Пейгамбера ни (алейхиссаляту весселям), бе много силен, ясен, приятен и впечатляващ. Когато призоваваше мюсюлманите към намаз, всички го слушаха с голяма любов и вълнение. Всички се разплакваха.

   За езичниците и юдеите от Медина, този начин на призоваване бе много странен. Когато чуеха езана, го взимаха на присмех и се отнасяха подигравателно към него. За това тяхно позорно и дръзко отношение, Всевишният Аллах в Свещения Коран казва, меал: „И когато зовете с езан към намаза, те го взимат на присмех и развлечение. Това е, защото са хора, които не проумяват.“ (сура Маиде: 58)