ДА СЕ ПОГУБЯТ РЪЦЕТЕ НА ЕБУ ЛЕХЕБ!

Къщата на Пророка ни (салляллаху алейхи ве селлем) се намираше между къщите на двама свирепи и жестоки езичници – чичо му Ебу Лехеб и Укбе бин Муайт. Тези двамата дебнеха всеки удобен за тях момент, за да му причинят страдания. Даже през нощта, в тъмното, изхвърляха пред вратата на къщата му животински вътрешности. Ебу Лехеб не се задоволяваше само с това. Той безпокоеше постоянно Пратеника на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем), като хвърляше по него камъни от къщата на своя съсед Адий. Жена му Умму Джемил също бе враг на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем). Тя събираше трънаци и ги изсипваше на пътя, по който минаваше Любимият на Аллаху теаля . В един такъв ден, когато Ебу Лехеб изхвърляше нечистотии пред къщата на племенника си, го видя Хазрети Хамза. Бързо изтича при него, взе нечистотиите и ги изсипа върху главата на брат си Ебу Лехеб.

   След оскърбленията на Ебу Лехеб и жена му, Аллаху теаля низпосла сура Теббет, която започва по следния начин, меал: “Да изсъхнат ръцете на Ебу Лехеб. Те и без това изсъхнаха.”

   Като чу, че е низпослано такова знамение за тях, жената на Ебу Лехеб започна да търси Пратеника на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем). Когато разбра, че той се намира в Кяабе, взе един голям камък и се запъти натам. По това време Хазрети Ебу Бекр получаваше честта да се намира в присъствието на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем). Виждайки Умму Джемил с камък в ръка, Хазрети Ебу Бекр рече: „О, Расуляллах (Пратенико на Аллаху теаля)! Идва Умму Джемил. Много лоша жена. Страх ме е да не ви навреди. Да бяхте се скрили някъде, за да не ви тормози.“ Пророкът ни (алейхиссаляту весселям) му каза: „Тя няма да може да ме види.“ Умму Джемил пристигна и заставайки пред Хазрети Ебу Бекр започна да му вика: „О, Ебу Бекр! Къде е приятелят ти? Отговори ми бързо. Злословил е по мой адрес и по адрес на мъжа ми. Ако той е поет, то и аз и мъжът ми сме поети. Ето, и аз го порицавам. Ние не се подчиняваме на него, не приемаме неговото пророчество и не харесваме религията му. Кълна се, ако го бях видяла, щях да стоваря този камък върху главата му.“ и наговори унизителни думи. Хазрети Ебу Бекр ѝ каза: „Той не е поет и не е злословил по твой адрес.“ и тя си отиде. Тогава той се обърна към Пейгамбера ни (салляллаху алейхи ве селлем) и го попита: „О, Пратенико на Аллах! Тя не ви ли видя?“. „Не ме видя.“ отговори любимият ни Пейгамбер (алейхиссаляту весселям). „Аллаху теаля стори нейното око неспособно да ме види.”