ДУАТА НА ПЕЙГАМБЕРА (АЛЕЙХИССЕЛЯМ) СЕ ПРИЕ…
Благословените дъщери на Пророка ни (салляллаху алейхи ве селлем) – Умму Гулсум и Рукаййе (радияллаху анхума) бяха сгодени за синовете на Ебу Лехеб – Утейбе и Утбе, но все още не бяха омъжени. След низпославането на сура „Теббет“, джехеннемското гориво Ебу Лехеб, жена му и големците на Курайш, обръщайки се към Утбе и Утейбе казаха: „Вземайки дъщерите му облекчихте неговото бреме. Оставете ги, за да изпадне в трудно положение. И да ви вземем, която си харесате мома от Курайш.“ Братята се съгласиха да се разделят с дъщерите на Пратеника на Аллаху теаля (алейхиссаляту весселям), но за злощастника Утейбе това бе недостатъчно. Той отиде при Пейгамбера ни (салляллаху алейхи ве селлем) и заставайки пред него, каза: „О, Мухаммед! Аз не признавам теб и твоята религия. Разделих се с дъщеря ти. Оттук нататък нито ти мене обичай, ни- то аз тебе! Нито ти идвай у нас, нито аз ще отида у вас!..“ След тези обидни думи се нахвърли върху него, хвана го за благословената яка и продължавайки да го обижда, успя да разкъса ризата му. След цялата тази случка любимият ни Пейгамбер (салляллаху алейхи ве селлем) го прокле с думите:
„Я, Рабби! Изпрати му един от Твоите зверове.“ Злощастникът Утейбе отиде при баща си и му разказа случилото се. Ебу Лехеб рече: „Страхувам се от молбата на Мухаммед.“
След няколко дни Ебу Лехеб изпрати сина си Утейбе до Шам по търговски дела. Когато керванът им спря за нощувка в местността, наречена Зерка, един лъв започна да обикаля около тях. Виждайки лъва, Утейбе каза: „Ах! Кълна се, че проклятието на Мухаммед е прието. Този лъв ще ме изяде! Мухаммед, въпреки че се намира в Мекка, е моят убиец.“ След малко лъвът изчезна. Накараха Утейбе да легне на високо място. През нощта лъвът пак пристигна и душейки всички хора от кервана, стигна до Утейбе. Скочи върху него, разпори му корема, после го хвана за главата и го ухапа смъртоносно. Умиращият Утейбе каза: „Аз не ви ли казах, че Мухаммед е най-правдивият в думите си.“ Когато Ебу Лехеб чу, че синът му е разкъсан от лъв, рече: „Аз не ви ли казах, че се страхувам от дуата на Мухаммед.“ и заплака.