ГОЛЕМИЯТ ВРАГ НА ИСЛЯМА – ЕБУ ДЖЕХЛ (1)

Един ден Мухаммед (алейхисселям) изпълняваше намаз в Кяабе. Седем души от племето Курайш, сред които бяха Ебу Джехл, Шейбе бин Рабиа, Утбе бин Рабиа и Укбе бин Ебу Муайт дойдоха и седнаха близо до него. В близост до тях се намираха останките от заклана предишния ден камила. Подлият Ебу Джехл, обръщайки се към своите приятели направи следното грозно предложение: „Кой от вас може да вземе и да постави тези вътрешности на камилата върху гърба, между двете рамене на Мухаммед, когато той се наведе в суджуд (седжде)?“ Най-жестокият, най-безмилостният, най-злощастният от тях – Укбе бин Муайт веднага се изправи и каза: „Аз ще го направя.“ Стана, взе вътрешностите на камилата и когато Пейгамберът ни (салляллаху алейхи ве селлем) се наведе в суджуд ги постави на гърба му, между благословените му рамене. През това време езичниците се превиваха от смях. Пророкът ни (алейхиссаляту весселям) продължаваше да стои в това положение и не вдигаше благословената си глава (удължаваше суджуда си). Цялата тази случка бе видяна от Абдуллах бин Месуд, един от сподвижниците на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем). Ето какво разказва той: „Виждайки Пратеника на Аллаху теаля в такова положение кръвта ми кипна (много се ядосах). Но бях беззащитен, нямах никаква опора, нямах племе и род, които да ме защитават от езичниците. Бях сам и безсилен. В този момент не намирах сили дори да говоря. Стоях и в дълбока мъка го наблюдавах. Да можех сам да се защитавам от езичниците или да имах покровители и да можех да вдигна тези вътрешности от благословените му рамене. Докато стоях и чаках, бяха съобщили всичко на Хазрети Фатима, дъщерята на Расулюллах. По това време Фатима беше малко момиченце. Тичешком дойде и махна от гърба на баща си всичките тези мръсотии. Прокле всички, които бяха участвали в това грозно дело. Пратеникът на Аллах изпълни намаза си така, като че ли нищо не беше се случвало.