ГОЛЕМИЯТ ВРАГ НА ИСЛЯМА – ЕБУ ДЖЕХЛ (2)

Един ден Ебу Джехл се обърна към езичниците, които се намираха в Кяабе: „О, курайши! Всички сте свидетели на това, как Мухаммед не престава да обижда нашата религия, да злослови нашите идоли и нашите бащи, които се кланят на тези идоли, и да ни приема за глупави. Кълна се пред всички вас, че утре ще донеса един много тежък камък и когато се наведе в суджуд по време на намаз, ще го стоваря върху главата му. А вие, ако искате ме защитавайте от рода Абдулмутталиб, ако искате – не ме защитавайте. След като го убия, неговите родственици, каквото искат, това да сторят с мен...“   Намиращите се там езичници, подстрекавайки го, казаха: „Ние си кълнем, че ще те защитим и няма да те предадем на никого. Ти само го убий!“

   На сутринта Ебу Джехл с един голям камък в ръка отиде в Кяабе. Седна при езичниците и зачака. Любимият ни Пейгамбер (салляллаху алейхи ве селлем) дойде в Кяабе и както всеки път, започна да изпълнява намаз. Ебу Джехл, вземайки камъка, стана от мястото си и се насочи към него. Езичниците наблюдаваха случващото се с вълнение. В момента, в който Ебу Джехл се приближи до Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) изведнъж започна да трепери. Големият камък падна от ръката му и целият посивя. Уплаши се и се отдръпна назад. Езичниците отидоха при него и учудени, го попитаха: „О, Амр бин Хишам! Кажи ни, какво се случи?“ Ебу Джехл им отговори: „В момента, в който вдигнах камъка, пред мен се появи една разярена камила. Кълна се, през живота си такава камила, с високи крака и остри зъби, нито съм виждал, нито съм чувал. Ако още малко се бях доближил до него, сигурно щеше да ме убие.“