ГОЛЕМИЯТ ВРАГ НА ИСЛЯМА – ЕБУ ДЖЕХЛ (3)

 Един ден Ебу Джехл отново, събирайки езичниците, ги попита: „Сирачето на Абдуллах изпълнява ли тук намаз и опира ли си лицето до земята?“ Полученият отговор бе положителен. Очакващият този отговор Ебу Джехл, им каза: „Ако го видя, ще му стъпча главата.“ Един ден Пратеникът на Аллаху теаля  (салляллаху алейхи ве селлем) изпълняваше намаз в Кяабе.

   Там бе и Ебу Джехл, който седеше с приятелите си. По едно време той стана от мястото си и се насочи към Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем). Доближи се много близо до него, но изведнъж, триейки си лицето, започна да бяга. Приятелите му, отивайки при него, го попитаха: „Какво стана? Какво ти е?“, той отговори: „Между нас се появи една огнена яма. Видях някакви си да се нахвърлят върху мен и избягах.“

НАСТАВЛЕНИЯ ОТ ИМАМ-И А'ЗАМ ЕБУ ХАНИФЕ

   Мюсюлманинът не се страхува от нищо друго, колкото от Аллаху теаля. Когато го сполети някаква тежка болест, голяма трагедия или нещастие, не се оплаква с думите: “Я, Рабби! Защо ми изпрати тази беда?”, а напротив, въпреки сполетелите го болест, трагедия или нещастие, продължава да Го споменава и възхвалява.