ПРИСМИВАЩИТЕ СE БЯХА НАКАЗАНИ…

Един ден, когато Султанът на вселената (салляллаху алейхи ве селлем) извършваше таваф около Кяабе, му се яви Джебраил (алейхисселям) и му каза: „Аз получих заповед да им видя сметката на тези (да накажа тези присмехулници).“ Малко след това пред тях мина Велид бин Мугира. Джебраил (алейхисселям) попита Пейгамбера ни (салляллаху алейхи ве селлем): „Какъв човек е този?“, а той (алейхиссаляту весселям) отговори: „Той е един от най-лошите раби на Аллаху теаля.“ Джебраил (алейхисселя м) посочи крака на Велид и каза: „Справих се с него (получи си заслуженото).“ След него мина Ас бин Ваил. Получавайки същия отговор и за него, Джебраил (алейхисселям) посочи корема му и каза: „И той си получи заслуженото.“ Когато мина Eсвeд бин Мутталиб посочи очите му. Когато мина Абдиягвес посочи главата му и когато мина Ха рис бин Кайс посочи стомаха му. След всичко това, обръщайки се към Пейгамбера ни (салляллаху алейхи ве селлем), каза: „О, Мухаммед! Всевишният Аллах те спаси от тяхното зло. Скоро всеки един от тях ще бъде сполетян от някакво наказание.“

   Така се и случи. В крака на Ас бин Ваил влезе един трън. Опитаха всичко, но нищо не му помогна. Накрая кракът му се поду като камилска шия. Умря мъчително, ридаейки и повтаряйки: „Уби ме Аллах – Господарят на Мухаммед.“ Есвед бин Мутталиб пък ослепя. Джебраил (алейхисселям) блъсна главата му в едно дърво и той умря. А на Есвед бин Абдиягвес лицето и тялото му почерняха, когато се намираше в местността, наречена Бад-и семум. Като се върна в дома си, не го познаха и го изпъдиха от вратата. Бе съкрушен и удряйки главата си във вратата на къщата си, умря. Харис бин Кайс пък изяде солена риба. Колкото и вода изпи, не можа да си утоли жаждата и накрая се пукна. В прасеца на крака на Велид бин Мугира пък влезе желязно парче. Раната му не заздравя, изгуби много кръв и ридаейки: „Уби ме Аллах – Господарят на Мухаммед.“, умря. По този начин всеки един от подиграващите се с Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) си получи заслуженото. В същото време бяха низпослани а йети, в които се съобщава, че езичниците ще останат вечно в Джехеннема.