РАЗЦЕПВАНЕТО НА ЛУНАТА НА ДВЕ ЧАСТИ (2)

   След това се обърна към останалите си сподвижници и им каза същото. Езичниците станаха свидетели на още едно явно знамение, но въпреки това те не само, че не удържаха на думата си, но попречиха и на други да приемат вярата, казвайки им: „Това е само една магия на Мухаммед! Но не е възможно да омагьоса всички хора. Нека да попитаме и пристигащите от други градове, дали и те са видели това явление? Ако са го видели, тогава твърдението на Мухаммед, че е пророк, ще е вярно. В противен случай – това е магия.“ И попитаха пристигащите пътници, дори изпратиха хора на други места, за да поразпитат и там хората. Отговорът на всички бе един и същ: „Да, видяхме го.“ Въпреки това курайшите, начело с Ебу Джехл, пак отрекоха. Неверникът Ебу Джехл продължи да всява смут в сърцата на хората, като им казваше: „Магията на сирачето на Ебу Талиб въздейства и на небето.“ Във връзка с това Всевишният Аллах низпосла следните знамения, меал: “Наближи Часът (Къямет) и се разцепи луната (на две.) Когато те (курайшските неверници) видят чудо (доказващо пророчеството на Мухаммед (алейхисселям)) се отвръщат (от вярата и размишляването) и казват: “Това е постоянна (неспирна, голяма и силна) магия.” И го взеха за лъжа (Пейгамбера и чудото) и последваха своите страсти (желанията на нефса). Всяко (предопределено) дело (от добро за обитателите на Дженнета и зло за обитателите на Джехеннема) ще се осъществи. (Обитателите на Дженнета ще влязат в Дженнета, а обитателите на Джехеннема ще влязат в Джехеннема.) Дойдоха при тях (при мекканските езичници) вести (от Коран-и керим, свързани с предишните общности и за състоянията в отвъдното), които да ги откажат (от упорството и неверието). Това е зряла мъдрост. (Ако не повярват, то изцяло ще са) безполезни за тях пратениците, които ги сплашват (с мъчението на Джехеннема). Затова се отвърни и ти от тях (о, Любими Мой, след като си съобщил пророчеството и си ги призовал към истината!) В деня, когато канещият (Исрафил или Джебраил) призове (неверниците) към нещо, което те отричат (равносметката), те ще излязат от гробовете си като пръснати скакалци със сведен поглед (незнаещи къде да отидат от страх и ужас). Неверниците, тичайки към канещия (със сведени глави), ще кажат: “Колко труден и тежък ден е това.” (сура Камер (Луната): 1-8)