РЪКАТА МУ СЕ ПАРАЛИЗИРА

Чрез неповторимите си беседи любимият ни Пейгамбер (салляллаху алейхи ве селлем) осветяваше сърцата на най-достойните и най-щастливите сред хората – своите сподвижници (Есхаб-и кирам). Обясняваше им смисъла на низпосланите знамения и не оставяше нищо неясно и неизяснено. В същото време отиваше и при неверниците и не спираше да ги призовава към исляма. Ебу Джехл и Велид бин Мугира много се ядосваха и казваха:

   „Както е тръгнало, Мухаммед ще успее да приобщи всички към своята религия и няма да останат хора, кланящи се на нашите идоли.“ Един ден езичниците решиха, че трябва да предприемат сериозни мерки и единственият изход бе да убият любимия ни Пейгамбер (салляллаху алейхи ве селлем) – Султана на световете. Ебу Джехл, Велид бин Мугира и няколко младежи от рода Махзум отидоха в Кяабе. В този момент любимият ни Пейгамбер (салляллаху алейхи ве селлем) изпълняваше намаз. Ебу Джехл взе един камък и тръгна към него, но точно когато вдигна ръката си, за да запрати камъка по Пратеника на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем), тя се парализира (остана във въздуха). Бе поразен от случилото се. С вдигната ръка се върна обратно при неверниците. Когато пристигна при тях, ръката му се върна в изходното си положение и камъкът падна на земята.

   Един от потомците на рода Махзум грабна падналия на земята камък и се запъти към Пророка ни (салляллаху алейхи ве селлем) с думите: „Ще видите! Аз ще го убия!“ Но когато се доближи до него, изведнъж загуби зрението си и не можеше да вижда нищо. След това, всички от рода Махзум тръгнаха към любимия ни Пейгамбер (алейхиссаляту весселям), но когато се приближиха съвсем близо до него той (салляллаху алейхи ве селлем) изчезна от погледа им, не го виждаха, но чуваха благословения му глас. Когато те се движеха по посока на гласа, гласът идваше зад тях, а когато се обръщаха назад – гласът идваше отпред. Това се повтори няколко пъти. Накрая изумените неверници си тръгнаха без да сторят нищо на Пратеника на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем). Във връзка с това Всевишният Аллах низпосла следното знамение, меал: „И сложихме пред тях ограда. Спуснахме завеса пред очите им. Отсега нататък няма да бъдат в състояние да виждат.“ (36: 9)