ДОСТОЙНСТВАТА НА МУХАММЕД (АЛЕЙХИССЕЛЯМ)(2)

10 - След появата му на този свят, шейтаните вече не можеха да се издигат до небесата и да крадат вести от меляикетата.

11 - След неговото раждане, всички идоли и статуите, на които се покланяха хората, се проснаха по лице на земята.

12 - Люлката му люлееха меляикетата.

13 - Лежейки в люлката си, разговаряше с луната. Луната се наклоняваше в посочената с благословения му пръст посока.

14 - Още в люлката започна да говори.

15 - В детството му над него се движеше един облак и го защитаваше от жаркото слънце. Това продължи до началото на мисията му като пейгамбер.

16 - Печата на пророчеството на всеки един от пратениците се намираше върху дясната им ръка, а на Мухаммед (алейхисселям) се намираше на благословения му гръб, близо до лявата му лопатка, точно зад сърцето му.

17 - Както виждаше пред себе си, така виждаше и зад себе си.

18 - Както виждаше на светло, така виждаше и на тъмно.

19 - Слюнката му превръщаше солената вода в сладка, бе лекарство за болни- те и мляко за децата.

20 - Очите му спяха, но сърцето му бе будно. При всички пейгамбери бе същото.

21 - Не се прозяваше никога, както и другите пейгамбери.

22 - От благословената му пот се разнасяше приятен аромат, подобен на аромата на роза. Един беден човек омъжваше дъщеря си и поиска помощ от Пратеника на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем). В този момент нямаше нищо, което да му подари. Сложи в едно малко шише от благословената си пот и му го даде. Когато момичето си слагаше от него, из къщата ѝ се разнасяше аромат на благовоние. Къщата ѝ стана известна като „Къщата с приятен аромат“.