ДОСТОЙНСТВАТА НА МУХАММЕД (АЛЕЙХИССЕЛЯМ)(3)

23 - Бе среден на ръст, но до хора с висок ръст изглеждаше по-висок от тях.

24 - Когато се движеше под светлината на слънцето и луната, сянката му не падаше на земята.

25 - Върху благословеното му тяло и дрехите му не кацаха мухи, комари и други насекоми.

26 - Колкото и пъти да носеше дрехите си, никога не се замърсяваха.

27 - Меля икетата винаги го следваха. Затова караше сподвижниците си да се движат пред него, като им казваше: „Оставете гърба ми за меляикетата (зад мен да се движат меляикетата).“

28 - Когато стъпваше върху камък, оставаше следа от крака му, когато се движеше по пясъка, не оставаше никаква следа след него. Когато ходеше по малка и голяма нужда, земята се разтваряше и поглъщаше всичко. (Същото бе и при останалите пейгамбери.)

29 - Притежаваше най-много знания сред хората и меляикетата. Бе неграмотен, т.е. не получи знания от никого, но Всевишният Аллах го научи на всичко. На Адем (алейхисселям) бяха съобщени имената на всички неща, а на Пейгамбера ни (алейхисселям) бяха съобщени имената и знанието за всички неща.

30 - Всевишният Аллах го научи на имената на хората от неговата общност и всичко, което ще произтече между тях.

31 - Разумът му бе повече от разума на всички хора.

32 - Всички хубави качества на характера бяха дадени на него. Когато попитали големия поет Омер Ибн-ил-Фарид: „Защо не възхвали Пратеника на Аллах?“, отговорил: „Разбрах, че съм безсилен, не можах да намеря думи, за да го възхваля.“.

33 - В свидетелството за приемане на исляма (шехада), в призива за намаз (езан), при навлизането в намаза (икамет), в края на намаза (тешеххуд), в много молитви (ду’а), в някои служения (ибадет) и проповеди (хутбе), в наставленията, в трудни моменти, в гроба, в махшера, в Дженнета и в речта на всички живи същества Всевишният Аллах постави неговото име до Своето (неговото име се споменава наред с името на Всевишния Аллах).