ДОСТОЙНСТВАТА НА МУХАММЕД (АЛЕЙХИССЕЛЯМ)(6)

45 - Другите общности се обръщаха към своите пейгамбери по техните имена, а на общността на Мухаммед (алейхисселям) бе забранено да се обръщат към него по име, да говорят на висок глас при него, да го викат отдалече, да го надминават.

46 - Два пъти видя Джебраил (алейхисселям) в същинския му образ. Никой от другите пейгамберите не го бе виждал в образа му на меляике. Джебраил (алейхисселям) се яви при него двадесет и четири хиляди пъти. А от другите пейгамбери най-много се яви при Муса (алейхисселям) – четиристотин пъти.

47 - Забранено е след смъртта на Мухаммед (алейхисселям) някой да се ожени за благословените му съпруги. Те са майките на вярващите.

48 - Кръвното родство и родството по брак няма да помогнат в Деня Къямет. Роднините на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) са изключение.

49 - Носенето на името на Расул (алейхисселям) е полезно в земния и отвъдния живот. Истинските мюсюлмани, носещи неговото име, няма да влязат в Джехеннема.

50 - Всяко негово слово и всяко негово дело са правилни. Всеки негов иджтихад се потвърждава от Всевишния Аллах.

51 - Да се обича Пратеникът на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) е фарз (абсолютно задължително) за всеки мюсюлманин. Султанът на вселената казва: „Обичащият Аллаху теаля, обича мен.“. Признакът за тази любов e привързаността към неговата религия и морал. На него му бе повелено да каже, меал: „Ако ме последвате, Аллаху теаля ще ви обикне...“

52 - Да се обича неговото благословено семейство (Ехл-и бейт) е ваджиб. „Който прояви враждебност към членовете на моето семейство е двуличник.“ Ехл-и бейт – това са роднините му, на които им е забранено да взимат зекят. Това са неговите съпруги и вярващите от рода на дядо му Хашим – от рода на Али, Укайл, Джа’фер Таййар и Аббас (радияллаху теаля анхум еджмаин).

53 - Да се обичат всички негови сподвижници е ваджиб. „Не проявявайте враждебност към моите сподвижници след мен. Обичта към тях е обич към мен. Враждата към тях е вражда към мен. Онзи, който огорчава тях, огорчава и мен. А онзи, който огорчава мен, огорчава и Всевишния Аллах. Всевишният Аллах наказва огорчаващия Го.“