НЕВЕРНИЦИТЕ

   Кяфирите (неверниците) се делят на две групи - неверници с писание и неверници без писание. Мюсюлманско дете, което впоследствие напусне религията, се нарича муртед [Вероотстъпник]. Ибни Абидин (рахимехуллаху теаля), говорейки за хората, с които бракът е харам поради ширк (политеизъм, съдружаване), казва: “Муртедите, мулхидите (неверници, които се мислят за мюсюлмани), зъндъците, огнепоклонниците, идолопоклонниците, древните гръцки философи, лицемерите, хората от отклонените седемдесет и две течения, чиито вероубеждения са ги сторили кяфири, [брахманите, будистите], батинитите, ибахитите и друзите са все неверници без писаниe.” Комунистите и масоните също спадат към тази категория. Християните и евреите, които вярват в низпосланите от Аллаху теаля, но впоследствие променени книги - Тората (Теврата) и Инджила (Евангелието), се наричат неверници с писаниe. Ако един от тях, повярва, че създание притежава едно от качествата, характерни за Аллаху теаля, става мушрик [съдружаващ]. Тези качества са сифат-и затиййе и сифат-и субутиййе.          

    Ако неверник, с писание или без писание, приеме Исляма, той ще се спаси от Ада. Ще стане безгрешен, невинен мюсюлмани [т.е. всички грехове на новоприелите Исляма се опрощават.] Но той трябва да стане суннит, което означава, че трябва да прочете книгата на един от суннитските учени (рахимехуллаху теаля) и да адаптира своите вяра, дела и думи към придобитата информация. В този свят, за да се разбере дали човекът е мюсюлманин или не, се гледат неговите думи и действия, които са ясни и сторени без зарурет (силна необходимост или принуда). В последния дъх на този човек се разбира дали се е преселил в отвъдния свят с иман (вяра). Ако мюсюлманин, извършил големи грехове, се разкае с чисто сърце за тях, той без съмнение ще бъде опростен и ще остане без грехове.