УАХАБИЗЪМ(1)

Днес, в Арабия има хора, наречени Вахабии, които не вярват в много хадис-и шерифи, а наричат “кяфири” истинските мюсюлмани, вярващи в тях. Макар че тълкуват грешно айетите и хадисите с неясно значие, те самите не стават неверници, но стават ехли бидат (отклонени). Причиняват много голяма вреда на мюсюлманите. Вахабизмът е основан от глупак на име Мухаммед бин Абдулвеххаб от Неджд. Английският шпионин Хамфър го подвел с отклонените идеи на Ибни Теймиййе [починал през 728 (1328) г. в Дамаск]. После, посредством египтянин на име Мухаммед Абдух [починал през 1323 (1905) г. в Египет], вахабизмът се разпространява сред турците и в целия свят. Учените на ехли суннет в стотици книги казват, че те не са пети мезхеб, а са отклонено течение, попаднало в заблуда. Аллаху теаля да опази младите религиозни водачи от отклоняване към вахабизма, сформиран от англичаните, и да им позволи да са по пътя на у Отклонената секта, която претендира, че обича всеки от Есхаб-и кирам, но не е по техния път, се нарича вахабизъм. Своите грешни мисли те наричат: “Пътя на Есхаб-и кирам”. Вахабизмът е съставен от отклонените идеи на безмезхебника Ибни Теймиййе, поместени в неговите книги, и лъжите на английския шпионин Хамфър. Тези хора не харесват учените на Ехли Суннет, тасаввуфските учени и шиитите и клеветят всички тях. Смятат се за единствените мюсюлмани. Наричат мушрици (езичници) онези, които не са като тях и смятат за халял (позволено) да им отнемат живота и имуществото. Следователно те стават ибахии. Те извличат грешни значения от нассовете, т.е. от Коран-и керим и хадисите, и мислят, че Ислямът се състои от тези значения. Те отричат Едилле-и шериййе (източниците в религията) и повечето хадиси.